Лазо, сух, слабичък момък, беше приклекнал до огъня и потикваше съчките. Другите, увити в ямурлуци, бяха налягали около огъня, уморени гледаха играта на пламъка и мълчеха. Най-старият от тях, петдесетгодишен мъж, беше подпрял глава на жилестата си, гола до лакът ръка, тъмнобляскава като желязо, и пушеше замечтано.
Старият Белчо замаха опашка и тръгна спокойно. Сивушка — слаба кравичка, два пъти по-малка от Белчо — прави усилие и върви успоредно с него.
Като заваля дъжд, та цяла неделя! Тихо, кротко, ден и нощ. Вали, вали, вали — напои хубаво майката земя, па духна тих ветрец, очисти небето и пекна топло есенно слънце. Засъхнаха нивята. Оправи се време — само за оране.
- Само тогава ще те обичам и ще бъда твоя - отговорила разтреперана Магдалина.
Приказката е предназначена за децата, които отказват да пораснат. Инфантилността без граници може дори да бъде опасна.
- Магдалино, ако ти не жалиш себе си, пожали него! - казал някой на девойката.
Криси Среткова, която обикаля света със своите изложби
Елин Пелин, Чичо Благолаж, Камен Шипков, Елчо, Пан, Пелинаш, Поручик, Мито, Чер Чемер, Иван Коприван, Горна Горчица, Катерина, Бокич, Слова
Така, невероятните произведения на Елин Пелин завинаги остават в сърцата и паметта на хората. Неговите творби са ценен принос за ??????? българската литература.
Авторът добронамерено и хумористично ни открива, че те не са безгрешни и също се борят с изкушенията.
— Тая царска дъщеря била, знаете, огън! Три пъти се женила тя за трима царски синове, и тримата още първата вечер умирали в ръцете ѝ, задушени от вълните на косата ѝ… Със самодивските си целувки тя като усойница змия изсмуквала из устата им кърви, алени кърви, и ги пила…
Потайно въздишали момците по нея и медните им кавали тъжно затрептели из веселите гори и далеч разнесли славата на Магдалина.
Този път правихме още по-бурен секс, тя е доста приятно стегната отдолу, а пък така се овлажни, че влизах като в рая, но не можах да издържа дълго. Използвахме почивката, малко да си поговорим, погушкахме се, тя ме изненада, че беше увила малко шоколадов сладкиш с орехови стърготини, специално да ми донесе, че есента беше правила и аз много го харесах. Тъкмо шоколада малко да помогне за втория рунд, а и тя реши да ме вдигне със свирка – голям кеф. Дръпнахме още един рунд, този път я ръчках доста доволно, а след това, просто постояхме малко, да си поговорим за по-сериозни неща, като бъдещи планове, колко още ще се виждаме, какво ще правим след това и т.н.. Разделихме се, гледах я как се отдалечава в лек тръс и ѝ се наслаждавах, макар че чувствата бяха смесени – хич не ми се искаше да я пускам да си ходи, въпреки че знаех, че няма как да сме заедно.
— Белчо, ти от човещина не разбираш, умори много Сивушка! Нали, Сивушке?